Блогът на zhanarad :: ВКЛЮЧВАМ СЕ КЪМ ИНИЦИАТИВАТА BLOG ACTION DAY- ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Постинг

15.10.2007 16:34 - ВКЛЮЧВАМ СЕ КЪМ ИНИЦИАТИВАТА BLOG ACTION DAY- ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Автор: zhanarad Категория: Други

Прочетен: 8762 Коментари: 25 Гласове:

Последна промяна: 15.10.2007 17:50

    Да, включвам се и то не защото е модерно или пък защото на 15.10.2007 трябва да е масово, а защото ме е грижа и защото ме е страх.
Всъщност не ме е грижа за Околната среда, а съвсем егоистично за самата мен и за близките ми, за бъдещите ми деца и за техния живот. Аз не се страхувам за белите мечки и за ледовете на полюсите, първите съм ги виждала в зоопарка, а вторите по телевизията и са ми някак чужди, студени... За себе си се страхувам. Най-много се страхувам резултатът от живота ми да не е само издишаният въглероден диоксид , изсечените дървета за хартията която съм използвала, мръсната вода от банята и тоалетната ми. Да не би следата от мен да е само статистиката за безвъзвратно изгорените литри петрол за да отида на работа, да посетя някоя далечна страна или просто да се разходя за да си купя нещо красиво. Или пък спомена тоновете въглища добити по открития способ на 50 км от вкъщи  за да ми е топло или прохладно, да ми е светло и комфортно. Знам, че основно това ще оставя на края, но си мисля, че ще добре да спестя на вселената малко от моето присъствие.
Страхувам се и най-страшна ми е гледката, която една нощ сънувах. Сънувах хълм обрасъл с млада пролетна трева и под хълма лозе - светлозелено, полуразлистено.  Красив сън би бил, ако върху всичко това не се бяха разстлали найлоновите торбички от моя живот - виждах ги ясно и ги свързвах с супермаркета в който пазарувам, с новите ми маратонки, с джинсиte, които скоро си взех. Покриваха цялото поле и като знамена се вееха по конструкцията на лозето, вятърът ги повдигаше и те литваха като изплашени, цветни ята. Когато се събудих знаех, че сънят ми не е случаен, просто бях пътувала същия ден и тези лозя от торбички се редуваха край пътя. Само, че тогава незнаех че това са моите торбички...
И сега си мисля, че съня ми не беше токова страшен, понеже ги нямаше опаковките от вафли, кофичките от кисело мляко и бутилките от вода, тубите от препарати и козметика, които точно същия ден изхвърлих. Обаче аз се чуствам неудобно, защото знам, че и те са там някъде събрани - всички заедно! Неудобно е да знаеш, че боклука ти те чака някъде и в един миг може да ти се появи пред терасата. И неудобството е не само от миризмата и мръсотията, а си представям гадните спомени които ще дойдат заедно с него -  спомените, от които за да се избавиш трябва задължително за изхвърлиш нещо - като спомена от порастването, от предишната връзка и лошото приятелство.
И още за неудобството, гледах филма на Ал Гор - "An Inconvenient Truth" и ми беше неудобно. В края на филма, между финалните надписи минаваха малки "джокери" как всеки един от нас да намали вредата, която нанася върху околната среда, но без превод. Надявам се целевата група на филма на Гор да не са обикновените хора, защото съм сигурна, че финалните надписи никой не ги чете! А иначе филмът ми хареса, по точно не "хареса", а "подейства". Сега чета, че бил предизборен PR, че нямал научна основа. Не ме интересува, дори 10% да е истина алгоровата истина, пак е неудобна.
И накрая малко преди да изтекат финалните надписи, ще напиша най-важното. Аз правя това:
- изпозвам енергоспестяващи крушки;
- не вземам торбички в магазините, в супермаркета ползвам кашон - хем по-удобно за носене, хем после се рециклира;
- бойлерът ми се включва с електронно реле и вече не загрявам една и съща вода по цял ден и по цяла нощ;
- не купувам бутилирана вода, ползвам филтърна кана;
- пера на кратки програми, на ниски градуси, не ползвам омекотител, слагам малко прах за пране;
- карам кола на газ и си мечтая за хибридна;
- не изхвърлям батерии, даже писах на един от вносителите къде мога да им ги изпратя за рециклиране, служителите им бяха шокирани от въпроса. Отговорът им беше: събират се еко такси при вноса, но батериите не се рециклират. Оттогава ползвам зареждащи се батерии;
- засадих две брези пред блока и си ги поливах цяло лято с кофите;
- електроуредите ми не стоят на стенбай, изключвам ги на цяло;
А вие? Как заличаватели мръсните следи от съществуването си, от какво се страхувате, за какво ви е грижа и кога вие неудобно, че живеете?

Нагоре

Тагове: Action, Blog, околната, опазване,

Гласувай:

Подобни постинги

Да се включа и аз в Blog Action Day
Blog Action Day
Blog Action Day 2008 Poverty

Предишен постинг

БЕЗ ЗАГЛАВИЕ

Коментари

1. анонимен - Unlinodor
11.08.2011 01:50

Disaroyaway UsetrersLow Bogyadede VesOscibbrobe honalloxiarot

<a href=http://www.google.com/>www.google.com</a>
http://www.google.com/